Имам усещането, че Егото се възприема масово като нещо само - отрицателно. Не съм сигурен дали всички го разбират правилно, или по-скоро не съвсем напълно. Казва се, че “има голямо Его” на човек, който много си е повярвал – често без пълно покритие.

Но Егото е само една идея. Човек се ражда и душата му управлява едно физическо тяло. Човек живее в общество, което структурира личността и го опакова в допълнителни – извън природни опаковки. Въпросът е по-скоро дали душата приравнява себе си с Егото си, или разбира, че то е само изкуствена опаковка, която е част от играта на съществуването.

От Егото няма измъкване в най-общи линии през този живот, също както и от кармата (следствие от какво да е действие). Дори човек да се откаже от обществото, дори да се самоопредели като безполов, извънземен, светлина, несъществуващ – всичко това пак е някакъв вид опаковка. Отрицанието на нещо не зачерква съществуването. Може да е нулева опаковка, отказ от избор, но тя пак съществува. И нулата е число и е част от математическите множества.

Един разумен човек не води война с Егото си. Той, вътре в самия себе си, не се идентифицира на 100% с него, може да го променя при нужда, но през цялото време си го е прегърнал и го обича. Необичането на себе си или твърде голямата самовлюбеност пораждат понякога болестни отклонения. Но за това – друг път. Ето четирите варианта, в които може да попадне една личност.

Не слага равно на себе си и Егото – Успешен е

Когато човек не се идентифицира напълно с торбата биология, над която има контрол, той има вариант да промени егото си и да се нагоди към процеса, да избере друго “Аз”, да избере друга игра, друг житейски път, така че да стане “успешен”.

Не слага равно на себе си и Егото – Неуспешен е

Личност с Его, което не е финално може да се нагоди – при неуспех. В някакви ситуации дадена душа може и да избере неуспеха, за да изживее различното.

Идентифицира се с Егото си – Успешен е

Във философията на Алън Уотс има заложена идеята, че Сътворението ръкопляска на “творението” си, когато забрави, че е То и се вплете в ролята, в която е сложено. В някакъв смисъл даже, човек не може да бъде успешен, ако не се слее в процеса на творене пред себе си – музика, танци, шоу, работа, игра, война или каквато е насоката на съществуване.

Мисля, че не-малко успели, намиращи се под прожекторите се вижда характеристиката на непоклатимост в Ролята. Личностите избират позицията си и не я поклащат в никакъв случай – чужди мнения, доказателства и тн. Начините за обиграване на позицията са много – част от тях са нещата, за които съм писал – дупе-въртене около правото (кое е доказано и кое не), финансите, голата информация, субективните мнения и реалното-физическо положение. Политически и манипулативен инструмент често е и соченето с пръст към другите. Друг егоцентричен елемент е обръщане и пренасочване на вниманието само към нещата, от които Егото/Ролята на човека/ има директна, частична или индиректна полза.

Идентифицира се с Егото си – Неуспешен е

Само в този случай е възможно един индивид да изпитва страдание и мъка от неуспеха в истинския и пълен смисъл на думата – когато човек се вземе много насериозно, вглъби се в тезите в главата си, които не водят до нищо и не успее. Подобни грешни посоки са - хвърлянето на вниманието към другите, към тотално маловажни неща, към пресилено себе-критикуване и тн.